четвъртък, 1 март 2012 г.

"Св. Йоан Кръстител"; "San Juan Bautista" или "San Giovanni Battista" от DeAgostini

Малко увод и история за кораба и името:

"цитат"
Името на кораба:

Бълг. Свети Йоан Кръстител, итал. San Giovanni Battista, исп. San Juan Bautista, порт. Sao Joao Baptista, англ. St John the Baptist, фр. Saint-Jean-Baptiste.

Свети Йоан Кръстител, или Св. Йоан Предтеча, е по-голям (с половин година) братовчед на Исус Христос, който предрекъл пришествието на Христа. Бил отшелник в пустинята, през 29. г. започнал да води своите проповеди, а през 30 г. бил екзекутиран по заповед на цар Ирод Антипа. Много тачен светец в християнския свят, напоследък стана у нас още по-известен покрай откритите в Несебър негови мощи. Показателно е, че тази история с тукашните мощи предизвика редица съмнения относно автентичността.
Свети Йоан Кръстител – стенопис от манастира Грачаница в Косово
История на кораба:

Не намерих данни за галеон с име San Giovanni Battista, построен в Тоскана през 1588 год. Наистина тогава е построена новата корабостроителница, където по всяка вероятност са започнали да строят и галеони. В списъка на италианските галеони са посочени само три тоскански галеона, при това завладени от испанците през 1718 год., всичките с неизвестни италиански имена. Единият от тях е бил прекръстен на San Juan Bautista, но това не може да е нашият кораб – минали са над 100 години от построяването му.
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_ships_of_the_line_of_Italy

Известен е португалски галеон с подобно име – Sao Joao Baptista, който е взел участие в завладяването на Тунис от португалците през 1534 година. И това не може да е нашият кораб.

През 1614 година в Нова Испания е пристигнал галеон със същото име – Свети Йоан Кръстител, но от… Япония, където е бил и построен.

Галеон с име San Juan Battista e участвал в похода на Великата Армада през 1588 год. Това е галеон с 24 оръдия, водоизместване 750 испански тона, модерен за времето си. Той издържал атаките на англичаните, както и бурното море и успял да се завърне в Испания. Имайки предвид, че испанският крал е купувал, конфискувал и направо крадял всякакви кораби, за да комплектува ескадрата си, нищо чудно той да е бил построен някъде в Италия. Този галеон, така типичен за времето си, силно се различава от предлагания от ДеАгостини модел – има само една оръдейна палуба, полуютът и полубакът са доста по-високи (твърде типично за края на XVI век) от тези на модела, фок- и гротмачтата носят само по две ветрила, а на бушприта липсва бом-блинд-мачта със съответното ветрило. На бизанмачтата все още няма крюйс.

Ето профил на този галеон, от книгата SpanishGalleon 1530-1690:


 Разглеждайки този галеон, а също и други от същото време, все повече се убеждаваме, че датировката на галеона на ДеАгостини е сбъркана с поне 30 – 50 години. Например оръдейните лафети на континенталните галеони по това време са били двуколесни (само с предни колела), а не четириколесни. Сравнявайки този модел на ДеАгостини с предлагания преди време от Artesania Latina галеон, не откриваме почти никакви разлики, като изключим двете морски кончета за украса.

Обаче моделът на Artesania бил копие на малтийски галеон от 1688 год. Точно 100 години разлика! Известно е, че Орденът на Свети Йоан, владеещ Малта по това време, не е строял военните си кораби, а ги е купувал, най-често от Франция, но понякога и от Италия. И името на ордена съвпада с името на кораба, там ли да търсим нашия галеон? За съжаление, малтийците до началото на XVIII век са имали само галери (най-голям брой през 1631 год. – 7), не и галеони. Наистина, през 1665 год. било взето решение за построяване на един галеон с 50 оръдия, но то не било осъществено. Първият ветроходен кораб на Малтийския орден е взет на абордаж тунизийски боен кораб Султана Бинген (Sultana Binghen или Sultana Beringhemi) с 80 оръдия – през 1701 година.

В момента в Малта има една реплика на испански галеон от XVII век (Andalusia), но той не е твърде точен, освен това имитира тъй наречените малдивски галеони, обикаляли между западния бряг на Южна Америка и азиатския изток.

Така че и тук удряме на камък.

Не е вярно, че галеоните са били преобладаващ тип ветроходи – нито по бройка, нито по общ тонаж. Преобладавали са по-малките кораби. На всеки галеон са се падали десетки по малки тримачтови и двумачтови кораби и стотици едномачтови корабчета. Галеоните, обаче, на времето си са представлявали най-големите ветроходи, с най-голям тонаж, най-приспособени за далечни плавания, носители на най-модерните за времето си технически решения в корабостроенето. Броят им (едновременно) е бил няколкостотин.

И така, ДеАгостини предлага един чудесен модел на типичен галеон от средата или втората половина на XVII век, който би могъл да бъде построен в Италия, Франция, Испания или Португалия. Имайки предвид, че името Св. Йоан е било твърде разпространено, нищо чудно точно с такова име прекрасен галеон да е браздял моретата.

Преди да се разсърдим на издателството, е редно да си припомним, че нито един предлаган на пазара модел (или чертеж) на Санта Мария на Колумб не е копие на оригинала, а представя типичен за времето си нао (за този вид кораби ще стане дума и после).

Заключение: ДеАгостини не лъжат, като твърдят, че това е модел на галеон от XVII век. За името и мястото, където е бил построен оригиналът, е безсмислено да се спори. Обаче датировката от 1588 год. е съмнителна. За себе си съм измислил по-вероятна легенда: Това е галеон, построен във Венеция през XVII век под името San Giovanni Battista, който после е попаднал в испански ръце и е бил прекръстен на San Juan Bautista, плавал е до Карибите и на косъм се е отървал от лапите на капитан Блъд ... Това и ще пише на поставката:

San Juan Bautista
XVII
1:50

Знамената ще са кастилски. Добре де, на Кастилия и Леон.

Възможно е ДеАгостини да имат друга информация, но засега я крият.

За серията книжки на ДеАгостини
Снимката на първия брой е чудесна, но се запитайте накъде духа вятърът, изпъващ платната и развяващ знамената на галеона. Не можете да кажете, нали? Ако гледаме платната – откъм кърмата, а ако гледаме флаговете – откъм носа.

Предлаганият модел от DeAgostini е противоречив.

НЕ ПОСТРОЯВАЙТЕ КОРАБА ПАРЧЕ ПО ПАРЧЕ!

Корабите, както и моделите, не се състоят от парчета, а от детайли, а по-свободно казано – от части. Както е сбъркана рекламата, така е сбъркано и заглавието на цялата поредица – няма да е за великите кораби, а за великите ветроходи, тъй като не обхваща моторните кораби. Изобщо, с този преводач ще имаме доста проблеми. На някои места имаме чувството, че лично Гугъл е превеждал:

Те посрещат оспорваните изисквания, на които са подложени испанските корабостроителници, даващи предимство на вместимостта, пренебрегвайки всички други технически и моряшки изисквания...

През XVII i XVIII в, галерите, и най-вече галеоните, използвани главно по трудните океански курсове, свързващи Родината с многобройните колонии, пръснати в наскоро изследваните и открити континенти, са обекти, към които се насочва испанската флота…

Първият абзац на статията Галеоните за Пътя към Индиите и галеоните на Армадата също е безсмислен.

По-нататък:

… Не е случайно, че точно там е построен един от първите галеони в Италия, където галерите и тримачтовите ветроходи продължават да доминират.

Това пак е безсмислено, тъй като и галеонът е тримачтов ветроход, който уж бил доминирал. А истината е, че са доминирали тримачтови ветроходи тип нао, доста различен от галеона. Тъй като нао по италиански значи кораб, преводачът не е успял да улови нюанса, а без него смисълът на изречението изчезва.

Ето и бисери от речника и текста: Корабите и лодките нямат гърбица, още по-малко конче, а седловатост – това е извивката на борда или обшивката (а не на покритието) между носа и кърмата, гледано отстрани. Ветроходите нямат оръдейни мостици, а оръдейни палуби. Дупките в техниката се наричат отвори, а отворът в борда за оръдие се нарича оръдеен порт. Понякога и капакът на оръдейния порт се нарича така. Предната част на палубата се нарича бак, а задната – ют. Когато има малка палуба над бака, тя се нарича полубак (а не кула), съответно към кърмата е полуют. За кораб или лодка никога не се използва потъване за определяне на най-дълбоката част на корпуса, а газене. Потъването сме го запазили за една голяма беля, която не се случва на всеки кораб или плавателен съд, слава Богу. В българския език относно корабите няма такова понятие живо съоръжение. Така и не разбрах какво означава. Никой в България не нарича морските червеи зима.

Ще е полезно за всички, ако след излизането на всяка книжка публикуваме тук и речник, за да може всеки да разбере какво е искал да каже преводачът Гигаджордж под зоркото око на двамата редактори.

Например ако някой ден ви изненадат с количка за оръдие, да знаете, че иде реч за лафет. Предпочитам децата да научат думата шпaнгоут, която означава ребро, въпреки че в момента приложимият термин е точно ребро. Това да го прави детето не за да шашне приятелката си, бидейки стар морски вълк, а да не би някой друг да го шашне с тази дума в присъствието на приятелката му и да излезе, че едва ли не е някакъв сухоземен плъх. Морските термини трябва да се знаят от морските моделисти.

Изключвайки комерсиалната страна, целта на поредицата е да запознае начинаещите моделисти с корабомоделизма (или както обичаме да казваме покрай морето – с морския моделизъм), с конструкцията и историята на корабите. Да привлече хората и особено децата към някакво смислено занимание, в резултат на което ще се получи един завършен модел, с който да могат да се гордеят. При това – по достъпен, лесен и приятен начин. С тази цел ДеАгостини се справя само отчасти.

Ето недостатъците според мен:

1. Най-големият недостатък е в липсата на каквито и да било чертежи. Това изключва възможността поредицата да възпита сериозен моделист или да достави задълбочена техническа информация.
2. Непрофесионален превод.
3. Липса на описание на корабната конструкция – в най-общ план. Това не може и да стане без запознаване с теоретичния чертеж на корпуса и сеченията, видовете ветрилни стъкмявания и пр.
4. Сгрешена система за сглобяване на първите етапи, което води до очебийни неточности в палубите.
5. Типичните за всеки кит ограничения, свързани със серийното производство. На някои места изпълнение в стил евтина играчка.
6. Висока цена.

Ето и предимствата:

1. Удачно избран прототип и мащаб – моделът действително е едно бижу и всеки с търпение може да го изработи.
2. Наличие на почти всички необходими материали, което иначе е най-голяма спънка за повечето моделисти.
3. Разтегляне във времето на разходите, но и на труда. Построяването на подобен модел от непрофесионалист, който при това се учи на ход, изисква наистина много време, а подобна или даже на половината сума само малко хора могат да си позволят наведнъж.
4. Удовлетворение от всеки завършен етап – именно на това е жертва системата на сглобяване.
5. Интересен парадокс – построяването на ветроходен модел не само изисква търпение, но и го възпитава. Опитайте се да включите и семейството в начинанието, най-вече децата.

Заслужава ли си?

Лично моето мнение е следното: ДА.

Ще почна от преодоляване на недостатъците, отзад-напред.

Наистина има китове, които са по-евтини, но там трябва да платите всичко наведнъж, а шансът да замените повредените по един или друг начин детайли е нулев, докато при ДеАгостини си купувате или поръчвате още една бройка от съответното издание.

Общата цена на модела с поставката, витрината, допълнителните материали и инструменти ще ви излезе около 1 000 лева за две години. Тук пушачите са с предимство, защото докато правят модела, ще спестят точно парите за един брой от изданието – това са два пакета тютюн на седмица. От друга страна, едно лъскаво списание без прецизно изработени детайли за корабен модел струва 4 до 8 лева, а 4 вестника – още 4. Престанете да четете малоумните приказки на политиците и още по-големите глупости в жълтата преса и ето ви парите. В същото време подобен професионално завършен модел има стойност 2 хиляди лева и повече, така че като подарък или наследство е повече от някоя сдухана таратайка, за която ще дадете същите хиляда лева.

Ограниченията на серийното производство – например еднакви оръдия на двете палуби. На доста модели видях, че оръдията на горната палуба могат да стрелят само надолу – просто не влизат по друг начин в портовете, изглежда. Това може да се поправи, като направим сами лафетите и техните колела – и без това ако са лети от метал, са крайно грозни и неавтентични. Аналогично – декорацията от лят метал е недостоверна и рязко влошава впечатлението от модела. Същото се отнася за фенера на кърмата и илюминаторите (прозорците). Тук ще помогнат някои широко известни моделарски техники, с които може да се запознаете и в Нета.

Поради липса на пълен набор на корпуса, това не е адмиралтейски модел и показването на вътрешността му влошава общото впечатление, вместо да го подобри. Сигурно децата ще са впечатлени, но не и някой моделист. Отделни лъскави детайли също трябва да се предадат по-скромно и по-автентично. Трябва да се добавят някои неща, като например фалконети и дооборудване за лодката. Може да се добави осветление, да се състави книжка за модела с кратка справка за галеоните, модела и автора.

По системата за сглобяване – има доста ресурси в Интернет, където може да се види как да се прави по-добре. Засега моят съвет е да не почвате да сглобявате – ще ви намеря друга работа за първия брой, а после ще опиша как да стане.

Относно корабните конструкции също има достатъчно литература в Интернет.

Превода би било добре да коригираме тук на ход и да разширим речника на изданието.

Трябва да се направят чертежи на кораба и детайлите му, но за съжаление цялостно това не може да свърши до излизане на последния брой на списанието.

Възможно е някой да няма достатъчно средства, за да си позволи купуването на цялата поредица, а да има мерак да се хване с краля на моделизма – моделирането на ветроходни кораби. В такъв случай му предлагам да се захване с някой хартиен модел. Чудесно начало може да бъде Meteor I от Schreiber-Bogen, а за по-амбициозни – някой модел на Shipyard.

Поредицата на ДеАгостини е ново явление у нас. То предлага сравнително безболезнен начин за навлизане в най-висшата сфера на моделизма – корабните модели на ветроходи, което е чудесно и смислено хоби. Недостатъците на всеки първопроходец са неизбежни, но това вместо да ни откаже, трябва да ни накара да се обърнем и към други източници, да задълбочим познанията си в технологията на изработване на модели, конструкцията на корабите, тяхната история, както и в историята въобще – размирните XVI и XVII век са твърде интересни и е в тясна връзка с историята на нашето корабче – с могъществото и западането на Испания, със завладяването на голяма част от Италия, с папската държава, с Португалия и даже с Малтийския орден.
"край на цитата"
(Автор на текста по - горе е един мой познат Г.Ж.- моделист.)

1 коментар:

  1. Аз не съм специалист, но работя галеона. Прав сте, че обясненията не са точни, ако се направят по дадените указания съответните етапи, следващите не се получават или се затрудняват при изпълнението. Снимките за сглобяване не са пълни и понякога се чудиш кое как трябва да се направи. Не е точно и те кара да съчиняваш. За тази цена могат да поставят няколко резервни детайла, особено от по-крехките. Веднъж търсих консултанта през цялото определено ме като време за консултации в един четвъртък, но така и не се обади. Обадих се във фирмата откъдето ме увериха, че той ще ми се обади. Излъгаха ме. Не се обади. И вече не ги търся. Мога да си публикувам адреса, но се страхувам, че ще започнат да ме притесняват.

    ОтговорИзтриване