За палубата, бимсите и морските термини:

 (Цитат)
Както разбрахме всички , палубата е обрамчена от една съставна дъска, наречена ватервейс. На мен това ми звучи като пътят на водата. И наистина, водата покрай борда се е стичала покрай ватервейса, за да се излее в морето през шпигатите. А шпигат, не знам защо, ми напомня на ей това:

 Но, както е имало ватервейс, така е имало и миделвейс - това ще рече средната дъска на палубата. Тя е била точно по осевата й линия, обикновено е била по-дебела от другите на палубата, а често и по-широка. От тази средна дъска старите майстори са започвали да редят палубните дъски една по една към левия борд (бакборда) и към десния брод (старборда).

Ако някой знае думата миделвейс какво означава, никога няма да започне да реди палубата така, както препоръчва DeAgostini.

Ако разсечем кораба надлъжно по средата, ще забележим, че палубата има надлъжна кривина, наречена седловатост - някъде към средата е най-ниска, а към носа и кърмата става по-висока. Палубата се поддържа от напречни греди, наречни бимси, а ако на нея има люк и бимсите не могат да са цели, а само от люка до борда, то тези греди се наричат полубимси.

Но палубата и в напречното сечение има кривина - бимсите са били огънати или изрязани по радиус, не са били прави. Противно на първата идея, че това е било с цел да се оттича водата, истинската причина е в устойчивостта, якостта на целия корпус на кораба. И наистина - ако корабът бъде ударен странично, кривият бимс ще се огъне малко и ще се изправи, докато правият направо ще се счупи. Ако палубата се натовари отгоре с голям товар (напр. оръдие, което може да тежи тон и повече), кривият бимс леко ще се изправи, при което ще упражни натиск върху цялата свързана с него конструкция, разпределяйки товара, докато правият ще го понесе сам. Ето така с криви бимси са правели по-здрави кораби със същото количество материал.

Ако огледате древни постройки, ще видите, че и арките са направени по подобен начин, както и мостовете - целта е била материалът да се натовари на натиск, вместо на срязване или опън, или да загуби устойчивост (както става при тънка права греда, натисната от двете страни).

Кривината на бимсите не е била голяма - около 1/40 от дължината, а често и по-малка. Така че самата кривина може и да не забележите и да си мислите, че правейки палуба с прави бимси, не сте далеч от оригинала.

Обаче има едно голямо НО. И то се състои в оптическия ефект - кривата палуба даже с най-малка кривина (т.е. почти права) при поглед има блик, т.е. най-светла ивица, която се мести напречно на палубата при преместване на светлинния източник или на наблюдателя. Докато правата палуба или няма блик, защото ъгълът на отражение не съвпада с ъгъла на наблюдение, или изведнъж цялата светва. Подобен ефект сте гледали във военните филми - тъй като лещата на бинокъла представлява част от сфера, откъдето и да го гледате, той отразява в една точка слънцето право в очите ви. Също може би сте забелязвали блясването на фалшиви очила с прави стъкла. Не можете да кажете очилата колко диоптъра имат, но безпогрешно може да определите, ако са фалшиви.

Наличието или липсата на подобен блик се обработва от мозъка - и той безпогрешно определя коя плоскост е равна и коя - крива. Огледайте се в стаята и сами ще се убедите. Ето защо, за да изглежда нашият модел със степени по-хубав от стандартния, и за да добие вид на уникат, трябва да направим бимсите и палубите криви.

Тъй като имаме достатъчно време, добре е да се постараем. Да, двойната кривина (надлъжно и напречно) на шперплат 2 mm е проблем, но с малко мислене можем да го намалим до такава степен, че да може да се изпълни и от съвсем начинаещи моделисти, особено като знаем какъв ефект искаме да постигнем - а той е по-скоро визуален, отколкото точно да възпроизведем геометрията на прототипа. Поне аз не смятам да позволявам на някой гостенин да маха витрината и да мери с шублер кривината на палубите.

(Край на цитата - Г.Ж.)